автор: haramia

аз съм презрение, което пъпли бавно
голямата стрелка на спрял часовник
препъваш се в усмивката ми всеки път
защото съм недоразбиране
изглеждам винаги
когато искаш да ме видиш
картонени са страховете ми
любовите – парцалени
а грапавите лишеи по кожата
са само мъртви дни
остатъци от погледи
допушвам всички чужди
угризения и навици
не ме мисли
не ми подхвърляй съвестта си,
сине