автор: Lilavata

Станах, трябваше да преместя Часовника с час напред...
Трябваше да преместя Себе Си и Мечтите си, Заблудите си с час напред...
Преместих моя още миналата вечер, за да мога да скрия Мечтите ти сред купчината нахвърляни от вчера Заблуди... защо сме толкова разхвърляни?

Никога не се събуждам твърде рано или твърде късно, за да Умра. Никога не е рано или късно за Умиране. Имам малко сенки под очите и Сенки от миналото. Разхвърляни сме. И какво?! На който не му харесва
да се самоубие с два пръста в слепоочието...

Знаеш ли, като говориш така ми идва да те приспя. Нищо лично, обожавам да гледам как някой спи и да му говоря. Казват, че така Думите най-добре Стигали. Докъде? Не знам.
Обаче искам да изведа твоите Никога на разходка.

Мога да ти дам Думите си срещу малко Доверие и малко Мармалад... Но разбира се правилото е Мармалад вчера, Мармалад утре, но никога Мармалад днес, нали знаеш? Разбира се, че знаеш...
Ти знаеш всичко... Сигурно ти омръзва все да си права. сигурно много боли, не знам.
Но то е като да си прогаряш ръката с цигара на едно и също място в продължение на дълго Време - в Един Момент преставаш да чувстваш допир на това място...
Като стана дума за приспиване, пие ми се чай...
Може ли един чай? (Какво да може един чай? Да прави салто или коремни преси... Е, аз определено не мога.)

Аз мога. Мога да правя и мостове. И то чудесни.
Мостове от празни обещания, от изпълнени безмислици и ... билбордови лицемерия.
И всички тези мостове текат над една река - казва се... Чистота.
По ирония на съдбата планктона в нея обича да се облича в полиетиен.
А мостовете защо са? За да ходят правите хора като мен и да хвърлят отпадъците си ...
Чудя се кога ли някой ще изхвърли себе си?
Чудя се кога ли аз ще изхвърля себе си? Може би когато върнем часовника с час назад.

Преместих Часовника си с час напред... Преместих Смъртта си с час напред... Така изглежда, че имам повече Време за Живот. Зрителна Измама. Вътрешна Измама.
Сделката е проста - ние запълваме Времето с Думи, а то нас - с празнота... Кой губи и кой печели?
Това са... Как да кажа... Благородните стигми на Съвремието... Просто нямаме друг избор. Удряме си главите в стената, докато не умрем от Липса на Внимание.
Казват, че Думите най-добре Стигат, когато някой спи.
Аз казвам, че най-добре Стигат, когато Умре.

Никога няма да се разберем с теб. Е, поне изведох една от твоите думи на разходка. Между другото искаш ли чай и филиика с мармалад?

Но ще е само филийка, защото Мармалад вчера, Мармалад утре, но никога... Никога... Мармалад Днес...

Аз пък съм на диета.