автор: Nadya

по народни мотиви

На калинка ще се престоря
и пак край тебе ще прелитам,
на дланта ти тихо ще кацна,
с крилца нежно ще те докосна
и когато посегнеш да ме хванеш
ще литна на далеко от тебе.

На увита змия ще се престоря,
по сърцето ти снага ще плъзна,
със сладка отрова ще го напълня,
всичко горчиво после да ти се стори.
Дълго, дълго по земята ще ходиш,
мене в сърцето ще търсиш.

На тъмен сокол ще се престоря,
в небето ти ще литна нагоре,
след десет кръга ще ме видиш,
очите ти само с мене ще взема,
с поглед да не можеш ме стигнеш
и след мене все нагоре да гледаш.

На бял облак ще се престоря,
с жива вода до кости ще те облея,
на слънце да не можеш душа си изсуши
и в огън да влезнеш, мен ще сънуваш.
По бяло пладне облак ще търсиш,
но само в душата си ще ме имаш.

На бурен вятър ще се престоря,
ризата ти през нощта ще открадна,
вместо нея до тебе колене ще подвия,
кога очи отвориш, сенки ще виждаш,
ръцете ти през мене ще минават.
Сянка и да искаш,не можеш да любиш.