Много бъдеще сплетохме в спомени,
много минало за сетне отложихме...
Стари песни като нови започнахме
в дълги рими, ала някак си топлят ни...
И не стига, че времето шеметно крачи
с бързите стъпки на вятър в косите,
а и в очите ни парват милувки внезапни,
че да си знаем, колко сме срочни...
Ала още ни има. И още! И още, ни бива!
И дъхът ни горещ - отрезвяващ е,
щом в дълбокото на очите ти скрия се,
за да има къде да поплача.