Душата ми е леден къс -
красив, блестящ и... мъртъв.
Не си ти моят принц,
не ще ме възкресиш с целувка.
Приеми го... Примири се!
Огън си, ала няма да ме стоплиш,
отдавна вече не горя.
Отминаха онези дни,
когато срещах слънцето с усмивка
и очаквах пролетта.
Сега съм само мъртва, зимна, снежна...
и ти не ще ме разтопиш.
Играя роля ден след ден,
упорито, инатливо, неуморно.
Виждаш - смея се, танцувам,
дори се веселя...
А в душата ми навява хлад.
Бягай, принце, надалеч!
Другаде е твоята принцеса.
Друга сигурно очаква твоето сърце.
То не е за мен,
не помня вече за какво е,
та нали отдавна нямам свое.
Бягай, пламъко, аз съм само късче лед!