Фанах ся утрану фчера
ваф градината да копам.
Тряаше доматето, пипера
ваф лихите да нъшльопам.
Малку мокра бе зимята
и цървяци събрах купчина.
Па риших чи към риката
след туй за риба шъ намина.
Какту рекух тъй и сторих,
устайх мутиката, разсада.
Рибарскити бутуши нови
нъхлузих посли със наслада.
За ядине какоту падне,
зех ут килера най-пудир,
чи станалу бе вечи пладне,
га тръгнах към Длибоки вир.
Дуволен на брига са чучнъх,
заметнах бодру ваф риката.
В зимятъ въдицата бучнъх
и ся упънах на тривата.
Приятну слънциту напечи
и поглида ми са зарея.
Ни повня посли нищу вечи
ваф плен съм паднъл на Мурфея.
Събудих са и ко да вида -
ина мума нивиждано красива
исплива ут удата куту видра
ма гола - съща самудива.
Ни беши тя ут наше селу.
Утде ли беши тук душла?
Утде мумету тук са й зелу?
Помислих - сигур ут града.
Съм ного срамижлиф и скромен,
пунечих аз да са извърна.
Тя речи: Уф, чи си угромен!
И посли нежну ма пригърна.
Реших чи да са стопли иска,
шубата свалих сас кавилерски жес.
Тя зе по-силну да ми са натиска
и да ми шепни за либоф и секс.
И вечи лесну бе да придпуложа
за ко дупливала й до тука чак.
Шом тъй е - няма са изложа,
не съм нит инпутентен нит глупак.
Ко праили сме там не питай,
накрай бес сили съм остал.
Мумата ваф пригрътка стиснал,
там аз утнову съм заспал.
Събудих ся нущескъ ут студа
лижах си гол и голеничък.
Краката ми в студенътъ уда,
но гушнал шубата самичък.