автор: joy_angels

Извърнах поглед,
щом те видях,
все едно нищо
не се е случило.
И се разминахме.
А иначе какво?
Да ти представя мъжа си,
да ми покажеш жена си,
да оставим хлапетата –
твоите и моите –
да се изучават,
уж разсеяни, с поглед
и да се правим,
че сме просто познати.
От някъде.
От някога.
Толкова отдавна,
че даже споменът
е с амнезия.
Затова се разминахме.
Не се е случило
все едно нищо:
щом те видях,
извърнах поглед.

Колко излишни думи
за един непознат.