предишна
Тези думи се оказаха и заклинание за излизане от дупката в Интуицията. Попаднахме със Съвестта в нова дупка.
Тази се оказа далеч по-населена.
Будкаджията: Какво ще правиш тук?
Наркомана: Дай ми за тая вечер главата си.
Съседът: Изтривалката за крака не ти трябва.
Началника: Ето тия 20 стр. да попълниш до утре.
Интуицията и Съвестта се спогледоха... и ме извлекоха от тази дупка за краката.
Съседната дупка се оказа просторна, висока и някакви сталактити стърчаха от тавана й.
- Стига, - каза Съвестта, си се мотал из дупките. Време е да излизаш. Виж и на дупките вече си омръзнал.
- Стига, - каза Интуицията, си се задявал с дупките. Не оттук е пътя ти.
- А какви са тези сталактити?
- Погледни по-внимателно. Това са корени на емоции. Ето, тъмнозеленият е на злобата ти, сивичкият на тъгата, черният на омразата, жълтите на завистта,...
- А няма ли коренчета на някои по-позитивни така?
- В дупката?, учуди се Интуиция. Ти съвсем си се откачил от реалността.
- Ами това не е ли самата реалност?
- Това е долната земя, страната на сенките. Реалността е в средната земя.
- Хайде да отиваме в средната земя. И на мен ми писна да се мотая тук. Вече втора година не мога да излезна от тези дупки. Къде е пътя нагоре?
- По коренчетата,- отговори Интуицията. Изяж горчивия корен на обидата, скъсай корена на тъгата, стъпчи корена на завистта...