автор: alef

Редя
секундите, творящи времето
и циферблатните стрелки към тебе
в кула,
пробождаща
дъга
от капчици очакване по кожата
ветрилно-мидена
без спомени
за суша
и
арфена мелодия
се стича
по междупръстията на ефира
в нощта
се сгушва
да ме досънува
с виденията в които се измислям
лебедова,
плавно
там
се движа,
докато се уча да обичам,
незнам
летя ли,
или плувам
(далече
от тиктакащото сричане),
но те дишам...