автор: sekirata

Пропита с обич, топлина,
ридае моята душа
и дни щастливи, обич свята,
душата ми с надежда чака!
Намира начин да прости,
намира сили за мечти,
понася болка и тъга
и пак е силно влюбена!
Тя пърха като малка птичка,
понякога е и самичка,
простори нови, върхове,
достига с своите криле!
Звезди далечни тя не гони,
живей с природните закони,
духовна сила я крепи
и бори се със сили зли!
Но с обич истинска голяма,
красива и любов призвана,
кой може да я стопли днес?
Душа достойна, с доблест, с чест!