Ледено момиче с огъня флиртува,
от въглените жарки не се страхува,
отровата на меда им до дъно ще изпие,
от черната жарава бял венец ще извие,
пролетно ще го закичи в снежните си коси,
да и бъде слънчев чадър мрак като вали,
и когато пожарено небе над нея се роди,
ледът в сърцето и в река ще се прероди,
ще измие калта от тъжните зимни дни,
и отново радост песенно ще заблести,
ще разцъфти в очите камбанена пролет,
недосънувани мечти ще запеят в полет,
и няма никога вече ледът да ги победи,
с криле вълшебни, огънят ще ги дари.