автор: Slaveya

Приятелки две бяха
и постоянно заедно вървяха.
Наричаха ги Свобода и Красота.
Но в облаците се изгуби
някъде едната,
а другата уплаши се,
че няма да се върне.

И Свободата, тръгна да я търси.

Дълго обикаляше света,
но не попадна на следа.
Лицето изразяваше й болка
и стана тъжна и заплака.
Къде е тя сега?
От самотата,
бе й продиктувана
тъгата.

Тогава Красотата,
появи се някъде от небесата
и усмихна се на своята приятелка.

И каза й:
не страдай мила,
защото само бях се скрила
от Робството,
което искаше,
да ме отнеме.
Но не успя да ме открие.
И ето ме отново
тук при тебе,
завърнах се
и заедно ще продължим напред!
И вече никога не ще се разделим!

И тогава Свободата
я прегърна,
Красотата с топлината си,
обгърна.
И щастливи двете бяха
и поеха
в светлината на света !