автор: sekirata

Удавена в водите на безвремието,
погълнала стотици рой звезди,
целунала искра на вдъхновението,
изгарям аз под парещи лъчи!
Кому е нужна мойта кръв и болка,
душите ни потънали са в прах,
в сърце си нося радост, болка
и като всички други имам грях.
И любовта не ми е чужда,
изпитвам глад, и остра нужда
за обич, и човещина.
Аз търся в мрака светлина!
Препъвам се на всеки ъгъл
обрулена от ветрове
и като с обръч златен, кръгъл
танцувам с мойте стихове!