автор: dihanie

Не е тайна: Адски трудно е да се влюбиш. Аз не съм изключение. На любовта не й достигат купидони ли, какво? Но преди време срещнах един мъж. Висок, строен, добре сложен, не това имам предвид. Ще повярвате ли ако ви кажа, че той без дори и да подозира ме накара да се влюбя в него и да го разлюбя в рамките на 48 часа?
Нека започнем така...
Ден 1. Още сме далече от свалката..той е интересен предимно с това, че няма нищо общо с мен.
Ден 14. Поредния почти безкраен разговор; без ясна представа за времето
Ден 17. Не съм го чувала от 3 дни..Изпитвам нужда да говорим, дори ..да го зърна.
4 часа по-късно вече превъртам. Искам си дозата другост....До края на вечерта..ни помен, ни вест. Все едно са ми откраднали сянката.
Влюбам ли се?
Не знам как да опиша чувството... с думите не съм имала проблем до сега... Като цяло едно денонощие се носих половин метър над земята. И когато на следващата сутрин се събудих трепета го нямаше.
Чудя се кое е по-добре: да пожелаеш и сам да се спреш или да се спреш преди да почувстваш? За или против влюбването?
Казах си “Стига! Няма да се влюбя първа. И няма да страдам. Ще ти оставя всичкото първо на теб!” А само след седмица, след едно не съвсем премерено негово изречение, сърцето пак запя..дум... дидидум..дидидум.
За или против влюбването си? Кажи ми, че да си намеря място и погледа ми да се фокусира.