автор: sekirata

За тебе бях, живях,
със твойта болка, страх!
Не знаех, не разбрах
и в тебе не познах
Дяволът и Юда!
Ти търсеше заслуга!
Душата си раздавах,
на твоята помагах,
сълзите си събирах,
утеха в тях намирах!
Обсипвах те с любов,
със нежност, порив нов,
във тебе се преливах,
със теб живях, умирах!
Разголена в нощта
е моята душа,
свита, онемяла,
отчаяна, но цяла!