Такъв дъжд отдавна не помня!
Побиват ме тръпки, изглежда от влагата.
Прегърбват се мисли, целите в шипове,
отказват да гледат - бягат от болката.
Такъв дъжд отдавна не помня!
Дните ми празни, подгизнаха,
в сънища само си истински.
Свалят си маските, питат се чувствата:
"Нас кога ще ни викнат на сцената?"
Там, в празната зала
на девети ред, място девето
ще се срещнем с присъдата
на старото огледало.
Такъв дъжд отдавна не помня!
Вали право, люби се
с огъня във душата ми!