Помня,
че на поляна широка
в каре от четири блока
имаше детска площадка
с люлки, пързалки
и едно
земно кълбо;
денем цвърчаха
птичките и децата,
нощем щурци и светулки
танцуваха из тревата.
Днес
боклуците и тъгата
са единствени обитатели
на площадката детска,
безнадеждно притисната
във карето
между два нови блока
и бизнес-център
с кафенета.
Няма ги вече пързалките,
няма ги и на люлките
седалките...
Единствено цяло
в бившата китна градина,
стои килнато настрани,
задушавано от бензина,
покрито с ръжда,
без щурци и деца
и безкрайно самó
едно
оцеляващо
земно
кълбо.