автор: miglena

Траекториите очертават
твоята истинска мисия.
Понякога недоумяваш:
нима всичко е така просто?
Събуждаш се.
Ставаш.
Ядеш и пиеш.
Работиш.
Играеш.
Мечтаеш.
Забавляваш се.
Страдаш.
Спиш...
И защо не?

Наслаждавай се:
на простите неща.
Но не забравяй:
В теб пламти
божествената искра!
За да озарява неназованото.
Неизразимото.
Неуловимото.
Онова, заради което
си заслужава:
Болката.
Молитвите.
Кръвта.
Разделите.
Жертвите...

Това е мисията,
заради която
се раздираш от мъка.
С какво ще я сравниш?
На какво ще я оприличиш?
Погледни себе си -
това е твоето истинско Аз.
Твоята Траектория.