На Митко
Синът ми сипва в касичката пръст…
Къде избързваш, сине мой, къде?!…
Животът ни – и тъй, и тъй – е къс…
Пръстта приживе никой не яде…
Но ти си малък… Всичко е шега…
Животът е шега, мой малък сине.
Това, което ме боли сега,
то утре през главата ти ще мине.
Ще ровят хора в твоето сърце,
невинно нож в гърба ги ще забиват…
Ще спреш да белваш зъбите си все
единствено в усмивка закачлива…
Но имаш време! Грабвай своя кръст!
Дано достойни врагове да имаш!…
Ще имаш време и за шепа пръст
пред камъка със бащиното име…
1983г.
Ванилин Гавраилов