автор: sradev

Ровейки си в недовършеното пропаднах в една, на пръв поглед малка дупчица.

Дупка с въпроси, едни таквиз - прокудени.
Може би ги знаете - много са очудени.
Някои са големи, ама нещо плоски.
Дребните пък често гризят мойте кости.
Ето, "Накъде" вечно се оглежда.
"Колко" пък преде кълбо жълта прежда.
Дребният "Кога" вре се из краката.
Щърбав "Как така" пак пасе тревата.
Гърбаво "Защо" нещо си човърка.
Хлъзгаво "Какво" вре се и все бърка.

Я да ги оставя да си поприказват!
"Колко" с "Накъде" и "Дали" със "Вече".
"Днеска" си отиде с "Виждаш ли" и "Беше".