автор: Dimi

Само миг да свикна със светлото, с горещината на деня,
ако и всички хубави дни да са точно сега, няма кой да ми каже,
ако ли не, знаех си, че не на мен се случва,
аз съм само акомпанимент към нечия песен,
опитвам се да налучкам верния тон,

а трябваше да имам своя песен, много песни,
да свиря и да пея бе мечтата ми, но не стигнах този бряг,
някой се опитвашше да ме насърчи,
някой даваше всичко за това, но аз не дадох нищо,
и като опитен палячо излязох с извинението,
че ми е празна шапката, а обувките ми са разменени,
и започнах да играя, защото бях добра в илюзиите,

не искам да ми вярвате, не ви принуждавам да ме слушате,
въпроси, от които винаги съм се плашела,
сега ми проглушават ушите,
аз играя, вярно с майсторство, но играя,
но не мога да бъда акула, лъжа себе си, не вас,
за да се заредя с електричество и да не спра,
но мога да бъда и честна, мога,

за истината ми трябва опитен акушер, без удари и натиск,
само с думи, с онези, които ще ме събудят, но не от сън, а от смърт,
които ще заложат за мен и отново ще дадат всичко,
но този път аз няма да ги проиграя, този път ще бъда умна
до сълзи, до корените на душата ми,
до перчема на голото ми самочувствие,

няма значение дали съм тук или при вас,
какъв е гласът ми, цветът на косите ми, кое е решението,
няма значение дали говоря направо или с красиви метафори,
няма значение самото значение, нито цветът на думите,
нито къде ще отидат, важното е да съм аз,
по алеята, която отвежда,

правилата не са правила, ако нямат изключения, а ако имат – пак,
пристрастявам се лесно и към всичко, до пиянство,
и това е правило, но не е правилно,
разпилявам се, а имам нужда да се събера между две корици,
да оставя отворена линията към мен завинаги
като хубав ден, като топъл глас, моят глас,
ала...аз съм си аз и говоря глупости, точно сега,
и те не са моите Алпи, а поредната бляскава илюзия!