автор: Merian

И още има множество защо
във сутрини, подгизнали от ярост.
Към себе си, към малките неща.
Към сивото, на нечия контрастност.
И още има кълнове вина
след прошки, уж, раздадени по пътя.
И зависти пред чужда светлина.
И мислите се лутат безприютни.
И още непресечен кръстопът
събира ветрове и хоризонти.
Възможните посоки, до една,
все още ми вменяват отговорност.
И някак си, все още, към пръстта,
ме тегли страх. Човешки атавизъм.
И не разбирам лудналия свят
във зрелища, безпаметство и кризи.
И крия още, зад цигарен дим,
неовладяното си безпокойство.
В такива дни - без бандерол и грим.

И продължавам да се питам кой съм.