Мъжети сми кату уфцЕти,
жинити пък кату мисиркити са.
Риших ас, ут нимай къде си,
за туй цък нещу да напиша.
„Уфцатъ и мисиркътъ интимну”-
ни ставъ за заглавие, нали?
Ши кажити,чи малку инфантилну
путхождам към задачата, уви.
Ами: „Мисиркъ изкълва уфцатъ”?-
туй класика ши бъди в жанръ,
ама с жинити ут махлата
гулям прублем ши ми дукаръ.
Я, посли да му турими заглавие,
да видим вътри ко да пиша!?
Дали да вкарам тук разноубразие,
или фъф стих живота да опиша:
„Пасялу на мерата бЕче младу,
и кротичку приживялу трива.
Идна мисирка пък на двора ф селу,
кълвяла смески и потръсквала глава.
КакО билО, чи смескити свършИле?!
Мисиркатъ на гладну останАла.
И рекла паша тя да си подири,
изтрила чофка и перата оттръскАла.
Ма, ей гу падналу мъгла гуляма,
а фитката ни скивала далече,
добря, чи ут зиленатъ пуляна,
изблеяло доволно нашту бече.
Зрадвала са гладната мисирка,
и хукнала напрау през глава,
ни вдянала, чи близу има спирка,
насмалку да я сгази ина кола.
Уплашила са простата му фитка,
и на овнету тя са ядосАла,
ришила с тъс кратунка плитка,
да го кълве пу цялта глАва.
Те и уфцети знайти, ни са умни,
ни са углеждат многу, кат пасат.
Мисирката да земи да са фтурни,
да накълве тя коча изутзад.
И накълвала гу културну,
пу тез нища къдет висят,
а оня подивел безумну,
завил му са ут болка свят.
Дубря, чи бил той кавалерин,
и ощи поичи, чи имало мъгла,
щот ку ни била дама и я бил намерил,
щял да я праи кавърма.
Утпосли двам`та са здубрили,
залюбили са, чак биля,
уженили са подир две гудини.
Ни знам, май дажи имали дица?!”
Каква е тука нашата поука?
С жина захваниш ли игра,
приятелю, жилая ти: „На слука!”-
тежко на твоите рога.
То яснуй, чи ша та кълве
и поичи ут ясну е, чи ши са пуйчи,
сгрешиш ли нещу, утидЕ -
ши гу пувтаря иш са плюнчи.
За дамити ши кажа спициалну,
ни е дубре и вашту диридже-
с животну диву, твърдуглаво,
да са опитваш да са разбиреш.
Пунякугаш акъл му требе,
а други път от дума ни разбира,
ако почувства „дивото зовене”,
дори по цяла нощ ни са прибира.
Ма, няма кък, Мисирки и Овни,
компромиса донася оправия.
В обора на живота сти сами-
съжителството й ваша орисия.