автор: roza1

И днес пак облаци ще носим,
на крехките си рамене.
Дали от облаците или просто
тежат ни наште грехове!?
И днес небето ще ни смазва
дъждът ще мие нечие лице.
Във шепите си ще събира
сълзи от минало и от онова
несбъднато и някога сънувано
щастие очаквано в нощта.
Къде си Слънце?
Ела огрей ни!
Стопли душите наши изтерзани,
накарай птица да запей!
Къде сте ветрове?
Със вихър пометете сивото небе!