автор: radi_radev19441944

До последната дисциплина всичко вървеше като по вода. Моят кон Пегас се справяше отлично, дори надмина себе си; при гонката изпревари съперниците си с няколко дължини, при препятствията мина без грешка; очертаваше се пълен триумф.
В действителност, в тази кушия участвуваха всякакви породи коне –беше твърде своеобразна- освен това- катъри , дори магарета и всеки демонстрираше способностите си напълно демократично пред многобройна и изискана публика, както и компетентно жури, утвърждаващо крайните победители и съдийска комисия, осъществяваща контрол при съблюдаване на правилата за отделните категории участници. Но, както можеше да се очаква, поради твърде демократичния характер на състезанието, още в началото при” дерби стейкса”, се появиха и твърде забележителни инициативи от страна на някои участници. Малко преди старта при първата гонка магарето Марко внезапно искочи на първа линия, ревейки приветливо и размахвайки бухалка, редом с жребците Буцефал, Шагия, Русинанд, Копенхаген, Инцитатус…
- Какво правиш, бе приятел, къде си хукнал?- изцвили възмутен Буцефал.
- Как какво, ами дойдох да си ги мерим.
- Но ние ще се надбягваме- отвърна строго Буцефал.
- Така ли?! Бах мааму, аз пък мислех, че ще си ги мерим…
Както и да е, съдиите се намесиха, нарушението беше отстранено, Марко получи достатъчно зоб и бе преместен в съответната категория, където му е мястото, за радост на Мара, която много му се зарадва, а неговият жокей Ганю си взе дисагите и се премести при публиката.
Състезанието се проведе на ниво. Както бе споменато, освен Буцефал, участвуваха и достатъчно други аристократи. Сенаторът Инцитатус- накипрен като примадона- беше все недоволен от правилата, цвилеше високомерно и заявяваше, че ако не му дадат победата, неговият жокей Калигула първо ще кастрира членовете на журито, после ще ги даде на лъвовете и накрая ще ги опъне. Не можел той да се състезава с някакъв си неудачник от по- ниско потекло като Русинант. От своя страна Русинант беше сравнително по-скромен; непосредствено преди старта изгълта една торба овес, изпи една кофа вода да му се позагладят ребрата и кротко застана на стартовата линия, а неговият жокей –рицарят дон Кихот участвуваше с пълно бойно снаряжение, придружен от Санчо Панса на магаре, който присъствуваше и като менаджер.
Буцефал беше особено войнствено настроен; пръхтеше, риеше земята, и се заканваше на цар Пор, че следващия път неговият жокей Александър ще го срита по топките.
Разбира се, моят кон Пегас блестеше между всички почти до последната дисциплина- май се казваше обездка. После работата запецна. Абе още отначало усетих, че букмейкърите и конкуренцията нещо ми кроят, ама поради рицарската си доблест и благородство, никак не можех да проумея, че мислят да ме избъзикат по такъв елементарен начин. Едно е да излезнеш на дуел очи в очи и с открити гърди срещу противника, а съвсем друго да те издебнат изотзад, както беше в случая. Забелязах само някакви мушмороци- такива едни дребни- дето все се навъртат около опашката на Пегаса, повдигат я и надничат, ама не им обърнах внимание, мислех, че това може да служи за вдъхновение при творческите им изяви, а те просто ме изработиха. Още с появата ни на терена на хиподрума по време на обездката- аз и моя Пегас- величествени и красиви- с бодра стъпка и разжарени криле, веднага сред публиката се разнесе смях и бурни овации. Аз- реномиран жокей и състезател от класа, моментално усетих, че нещо се случва и върнах коня обратно в бокса. Що да видя- моят Пегас бе проточил махалото почти до земята и напразно се мъчеше да го прибере. Умрях от срам- всичко се изясни моментално; повдигнах опашката на Пегаса и разкрих провокацията. Конкуренцията беше набутала една сламка в задника на клетото животно и това не му позволяваше да си оправи тоалета. Много мръснишки номер. Корегирах нещата , но закъснението ми отнемаше много точки в класирането. Появих се отново на терена максимално мобилизиран и решен да ги размажа окончателно; все още имах достатъчно аванс в класирането. Но пак нещо се случи. Още в началото на демонстрацията, Пегасът започна да цвили яростно и да хвърля къчове- едва го задържах- да хапе, да рита; няма алюри, няма смяна на посоките, няма отстъпи и пируети; хукна в галоп, ритайки и цвилейки; едва се държах на гърба му, публиката виеше от смях; беше съвсем неуправляем, а като стигна до журито, закова на място, изгледа ги втренчено, вдигна опашка и се изпърдя.
Това беше краят на моето участие. Абсолютен провал. Току пред финала ме декласираха и се простих с победата. Но в последния момент нещо ме жегна, вдигнах ядосан опашката на Пегаса и погледнах. Косата ми се изправи. От там излетяха цял рояк конски мухи.
Мамка им и мушмороци, кога успяха пак да ме изработят?!.