автор: Ricarqt_na_Pe4alniq_Obraz

Тя се отпусна до него.Сърцето й препускаше някъде из въображението и блаженството.Гушна се в него.Беше топла,но въпреки това леко трепереше.Той я погледна,сякаш е единствената жена на света (което,в неговия случай,беше съвършено вярно).
Допря устни до косата й с едва доловимо”Обичам те”.Тя леко се извърна към него и въпреки тъмата посрещна две искрящи очи.”Кога разбра,че ме обичаш?” Можеби единственият недостатък на признания от рода на”Обичам те”се коренеше точно във въпроси от тази категория.Как може да се облече в материя нещо витално,като любовта?Та нима няма да изгуби сакралността си,ако я опорочиш с доказателство,присъщо на действителността?Единственият правилен отговор на въпрос от типа”Защо ме обичаш”,придобива завършеност някъде около”защото”.Следва многоточие,в което се съдържа цялото същество на обичания.Всяка допълнителна дума би създала условия за смъртност на чувството.Но”кога”е различно от”защо” и той знаеше прекрасно отговорът.”Пъравата ни нощ заедно”.Тя го гледаше съсредоточено,почти изпитателно.Беше разочарована.Поне външно.Вътрешно беше съкрушена.Той просто не я обичаше.Нямаше”кога”или’защо”,защото любовта му обитаваше физическото.Завъртя се на другата страна,за да не види сълзите й.Явно любовта на мъжета минава една идея по-ниско от стомаха.Не му остави шанс да обясни.Той се усмихна горчиво.Отметна завивката и отиде в банята.Пусна душа.Само студената вода.Остави я да се блъска в главата му двайсетина минути.Мислеше за нея.Мислеше за първата им среща.За сиянието,което погълна всичко,което беше той.Мислеше за времето,когато съдбата му беше да потъне и как тя,единствена го задържа отгоре.Мислеше за”приятелите”на маста,които забравят предаността си,щом пиячката свърши и за непознатата,която отададе душата си за него и която сега,съкрушена спеше в съседната стая.Мислеше за изневярата си и за болката Й,когато разбра.Мисляше за възхищението си от нея,когато му прости.Водата се забиваше със силата на хиляди игли,но наказанието не стигаше,да оправдае и една нейна сълза,защото най-голямото му престъпление и страдание беше нейният плач.И въпреки жертвите,които тя беше направила за него,той не я обичаше.Не заради тях.Обичаше я заради първата им нощ.Помнеше с несравнима точност мигът,когато несъзнателно предаде всяко късче от съществото си на нея.Спря душа.Отиде в стаята,облече се набързо,взе лист хартия от бюрото във всекидневната и написа нещо.Остави го на възглавницата до нея.Наведе се над леглото и я целуна.После излезе.Тя се събуди много след като си беше тръгнал.Инстинктивно го потърси до себе си.Откри само листа.Не го прочете.Смачка го и го захвърли в ъгъла на стаята.Поседя на ръба на леглото известно време,взирайки се мястото,където беше се приземила присъдата му.После решително стана и бавно се отправи към нея.Взе листчето и без да оставя повече шансове на стомаха й да я тормози с центрофугирането си го разгърна.В средата на измачканите редове прочете:”ПЪРВАТА НИ НОЩ ЗАЕДНО-ДОКАТО ТЕ ГЛЕДАХ КАК СПИШ”.Малко по-надолу,в десния ъгъл,беше оставил подписа си”ОБИЧАМ ТЕ,ЗАЩОТО...”.Тя разбра.