Тясната уличка с укор кънти -
среща случайна след цяла година:
- Значи забрави, забрави ме ти...
"Как да забравя, Екатерина?"
Ти бе стопанка на белия двор
в старата къща, наречена Синя,
и укротяваше лудия спор
на талантливо пияна дружина.
Помня ленивия чер котарак,
който във скута ми кротко приседна,
помня кованата зодия Рак
върху онази висулчица медна.
Оня прошепнат нерадостен стих,
който в горещото лято ми каза:
"Аз за омразните думи простих,
ти с невъзможна любов ме наказа."
Бил съм забравил аз летния ден
под многолетната мъдра смокиня...
Бях и без водката опиянен.
"Как да забравя, Екатерина?"