автор: Merian

В една страна зад тридесет морета
живеела (не-видима от всички),
Мъничка, като лунен лъч прекрасна,
със шапчица - корона от лютиче.
Край нея винаги цъфтяла пролет.
Поляните лютичета сияели
под стъпките на Мъничка, доволни
дори, когато само доближавала.
Защото там, на златната поляна,
предяла приказки за световете
в страната зад тридесетте морета,
над нея и под нея. И задето,
плетяла лунни кошнички за Време
и подарявала го на човеци,
които все не стигали до него,
заети с разните си там проблеми.
Не можели да зърнат те Мъничка,
прекрасна и не - видима от всички,
улисани да тичат и да гонят
забързаните часове. И болни,
защото във гонитба всекидневна,
минутките те сливали небрежно
и губели си дните поначало...
Мъничка все ги жалела печално.
Опитвала се с кошничките лунни,
да им добави Време - по-разумно.
Заплитала по листче от лютиче,
в минутките, във кошничките скрити.
И странно, но на златната поляна,
лютичетата повече все ставали,
щастливи да даряват по листенце
за странната порода на човеците.
Огледайте се в пролетната сутрин,
във стаята, на прага или другаде,
дали не е оставила Мъничка,
по кошничка - минутки най-различни,
заплетени в листенце от лютиче,
от златната поляна за вълшебства,
в страната зад тридесетте морета.
Където, май че е възможно всичко:))