автор: Midgard

Сцената е апртамент, двустаен, добре обзаведен и в двете стаи стоят на два компютъра мъж и жена, млади и вече не толкова влюбени. За разнообразие чатят си взаимно и играят една игра, тяхна, лична игра. Той е леко възбуден от начина на общуване, тя също. Правят секс не толкова често, по скоро по навик, но все още има искрица...
[Ron] Отворих си бира, ти искаш ли?

[Nemesis_Divina] Не, но ми е вече нещо топло.

[Ron] Намерих нещо интересно...

[Nemesis_Divina] Какво?

[Ron] Знаеш ли, че ника ти означава “Божествено отмъщение”, само се чудя накъде ли е насочено?

[Nemesis_Divina] Не, не е нещо конкретно, просто мислех, че ще ти хареса как звучи...

[Ron] Думата отмъщение никога не ми е звучала добре, освен когато отмъщението не представлява отражение на справедливият ми гняв по отношение на умишлено действие или бездействие от което е наранен или пострадъл мой близък или аз самият... Мисля, че е достатъчно като обяснение...

[Nemesis_Divina] Добре, ще си сменя псевдонима. Кажи ми как искаш да се подвизавам?

[Ron] Не ме ебе. Нали ти допада, а все пак има и доста висока доза провокация...

[Ron] Прави каквото знаеш... Нищо против.

[Nemesis_Divina] Знам, но негодуваш, а това ме прави несигурна. Искам да ти харесва.

[Ron] Нали ти казах, че не ме ебе, прави каквото знаеш. Никога не съм те ограничавал. Свободна си да правиш каквото желаеш. Просто НЯМАМ право да те ограничавам.

[Nemesis_Divina] Защо си толкова агресивен? Не ме възбужда тона ти. Искам те сега. Говоря ти за СЕКС!!! Моля те! Нали ме обичаш, а този начин ми харесва, защото на теб ти харесва.
Ти го пожела, ти го предложи, но не. Не можеш ли да ми говориш в очите, а не чрез интернет? Явно не...

[Ron] Разбирам гнева ти, но така е по – добре. Помисли!

[Nemesis_Divina] Да. За да си гледаш порно сайтовете. Дано поне ти действат добре.

[Ron] Ми, в някои отношения...

[Nemesis_Divina] Сравняваш ме с някаква порнография?

[Ron] Просто правя елементарен паралел, все пак понятието порнография в последно време е доста по – широко от колкото е било някога, изводи някакви?

[Nemesis_Divina] Знаеш ли, че понякога се държиш като гъз.

[Nemesis_Divina] Kъде се загуби? Започна да ми писва! Ставаш груб!

[Ron] Сипах си питиета, няколко..., различни. Ще се нарежа. А, оставих ти бутилка вино пред вратата, отворена е и съм ти сервирал и чаша. Наздраве!

[Nemesis _Divina] Защо не дойдеш при мен. Самотно ми е. Ти си дебил!

[Nemesis_Divina] Добре де, добре. Така ще продължим, но моля те, покажи малко внимание, мисля, че го заслужавам. Наистина правиш жестове, но защо ме избягваш? Не ме ли желаеш вече? Защо се дърпаш, защо стоиш до среднощ пред компютъра, а не до мен? Защо се наливаш като за световно сам, а не с мен? Защо не ми се обаждаш по – често. Защо се отчуждаваш? Защо?

[Nemesis_Divina] Все още те обичам, обичта ми си е същата, а ти? Дали ме обичаш? На моменти имаш проблясъци, изглеждаш щастлив, а през останалото време си тъжен, мълчалив..., защо? Всичко имаш, имаш и мен. След всичките години все още те желая и продължавам да правя компромиси, поне ти никога не си отказвал компромиси и предполагам, че това е една от причините да сме все още заедно.

[Nemesis_Divina] Понякога имам чувството, че просто бродиш като призрак, ако имаше начин щеше да минаваш през мен, което щеше да ме прави щастлива, защото при преминаването ти през мен може да закача някаква частичка от теб, която все още е част от човека който обичам. Знаеш ли кое е най – неприятното за теб, за мен, за нас? Когато започна да говоря за теб като за човек мъртъв от много време... Понякога се усещам, но но не ми е приятно... Искам да го знаеш! Кажи ми нещо...

[Ron] Егоистчето, което винаги е бродило в съзнанието ти се показа отново. Нямам нищо против егоизма, аз самият съм такъв. Нека да ти кажа нещо. Много добре знаеш, че те обичам, но ти със своята всеотдайност и желание да ми угодиш… Просто ми тегли една путка майна и ме остави. Наистина.
Любов моя, аз не заслужавам това внимание с което ме обгръщаш. Депресира ме това. Кара ме да се чувствам малък и нищожен, но какво да се прави...
Има едно понятие наречено мъжко его, както и едни други подобни, като достойнство, чест, гордост... Все още са ми останали някакви елементарни частички от горепосочените, е и, ще кажеш ти, но аз просто не мога да продължа да се поддавам на това. За това съм се прецакал до такава степен. Знаеш ли къде ми е навряно самочувствието, а? В ГЪЗЪТ МИ! А там смърди!

[Nemesis_Divina] Ти смърдиш, стига си се правил на неразбран и на психо – мъченик!

[Ron] Аз, психо – мъченик?!?!? Добре, ти да не се мислиш за майка Тереза, Йоко? БАСТА!!! Наистина ми писна на кофата. Изкарваш по една торба пари, а аз едното нищо. Купи си кола, аз карам ТВОЯТА кола. Имаш апартамент, аз живея в ТВОЯ апартамент. Ти ми даваш пари за закуска, за път, даваш ми от ТВОИТЕ пари. Как аз да имам самочувствие при това положение.
Трябва да ме изриташ, по най – бързия начин. Не ти трябва паразит, а по – лошото е паразита да е депресиран... Не си го причинявай, моля те. Обичам те прекалено много за да ти причиня себе си...

[Nemesis_Divina] За това правя всичко това за теб, защото те обичам. На мен ми е достастъчно да си до мен, да се усеща присъствието ти. Може да си се сговнил напоследък, но пак даваш живот, малко мрачен, но живот. Колкото до самочувствието ти, мисля, че првиш достатъчно за да си един мъж със самочувствие.
Ако за теб не е, да знаеш, че мен ме удовлетворява. Все пак понякога правиш необмислената постъпка да си изхарчиш почти цялалта заплата само за мен, а този жест би трябвало да вдигне самочувствствието не знам до къде, но не, ти искаш повече и това те прави такъв, какъвто не искам да те виждам. Прави те слаб, а ти не си... Моля те недей! Наистина започни да мислиш трезво...

[Ron] Мразя шибаните ти снобарски, гъзареещи лъжеприятели и колеги. Средата в която вирееш е болна, убива ме начина по който говориш за тях, цялото това възхищение... Ебава ме яко, да знаеш! Защо съм заядлив, саркастичен, вулгарен в присъствието на колегите ти?
Щото ме ненавиждат, щото не съм богопомазан от семейство, работа, връзки, пари... Ти имаш, ти си различна, успяла си сама, а аз ти вися на крехките рамене и те дърпам надолу, но въпреки средата си запазила себе си. Винаги ще се ебавам с тях, а ти винаги ще се цупиш. Мама му да еба, не стават дори за една скромна, интелектуална чeкия. Бахти!

[Nemesis_Divina] Ми ти какво искаш, да мълча като гупа и да се усмихвам глупаво. Само да изглеждам, а?

[Nemesis_Divina] Дори и да го правя, ти какво ще спечелиш? Няма да ми виждаш мазната физиономия докато се лигавя на някое парти с колегите. Е, да де, но нали ти каза сам, че не би нарушил свободата ми, а сега какво правиш?

[Ron] Отивам да се изсера върху целия свят.

[Nemesis_Divina] Върни се и ми отговори на шибания ВЪПРОС!!!

[Ron] Никой не ти нарушава нищо, имаш всичко, както и свободата да правиш каквото искаш, където искаш и с когото искаш! Нямам нищо против... Отивам да си сипя още едно и сигурно ще лягам.

[Nemesis_Divina] Никъде няма да ходиш! Искам те при мен. Разбра ли ме?

[Nemesis_Divina] Като се замисля всеки един от шибаните сноби иска да ми го сложи, но не и ти. Защо? Казах ти, че искам секс и не ме интересува, живеем буквално на семейни начала и по дяволите имаш някакво задължение към мен, поне морално!!! Ма тинаистина ли си мислиш, че ще те оставя без да получа секс? ДЪЛБОКО СЕ ЛЪЖЕШ!!! Идвам веднага!!!

[Nemesis_Divina] Наистина си гъз! Къде си?

[Ron] В клубчето което е до входа. Бирата им е тъмна, а горе свърши. Искаш ли да ти донеса нещо сладко?

[Nemesis_Divina] Tова не го очаквах, наистина ме накара да се почувствам отвратително. Спирам. Ако държиш на мен се качи веднага, ако ли не..., стой си долу и не се връщай!

[Ron] Ти си ебати мазохистката. Спокойно, качвам се.

[Nemesis_Divina] Ти си бил голям комплексар…, но те обичам.....



By Midgard