автор: valiordanov

На гроба ми с тамян не ме кадете!
И вино не изливайте в пръстта.
Единствено свещичка запалете
и целунете с обич кръста.

Към снимката не гледайте - там няма
от моето лице дори следа.
Животът е надежда и измама,
а истината скрита е в пръстта.

Какво, че бях достоен и се борих!
Успявах с воля - а сега какво?
На гроба ми не искам да се молите,
затворен съм във мида от дърво,

която след година ще изгние…
Виж костите ми бели ще стоят,
в тях корени различни ще се впият
за да подхранват цъфналия цвят.

На гроба ми букет си наберете
от здравец и от момина сълза.
Спомени за мен назад върнете
Дано не само с думата… живя!