автор: Nadya

Тя не е фатална жена,
обича зеленото и чай от жасмин,
в походката й има нещо странно,
лявата стъпка е винаги по дълбока.
Няма красиви очи, но умее да вижда,
цветовете на дръвчето под прозореца
рисуват вдъхновено по ирисите
и очите й стават дълбоки и меки.
Когато е пролет, тя става много висока,
влюбва се в пухкавите длани на облаците,
после дъждът уханно попива в косите й
и тогава тя се превръща в дъждовна жена,
танцуваща по сричките на дъгата,
докато слънцето заплете обръчи
от нежни трапчинки над устните.
Тя е най- обикновена жена,
която срещате всяка петъчна утрин
и никога не използва грим,
за да подсили своята женственост,
но има нещо в лицето й,
понякога замислено,
понякога отворено за света,
което ще ви накара да се усмихвате.