Вретеното
на крехкото беззвучие
отново
ще пресуква утрините
с нишки от сатен
и пурпурното
парване по устните
ще е предчувствие
за идването ти към мен
бръшлянено
ще се разлистват
калдъръмите
в реки
и ще достигат устията
през тънкото
на ерозиралите думи
матирано
ще чувам пръстите
разтварящи
стъклата на съня ми...
След
сто години тихо
ще се съмне
сега
си тръгвам.
Лека
нощ!