под вратата ни се вмъква подлостта -
подмамвам я. деветте ми маски привечер
не се срамуват, че са клоуни - нима е
евтино самопрезрението, щом се сливат
и отделят се животните? метаморфозите
не ме развеселяват, не ме съшиват
по ръбовете се разпуквам и разливам
водите, мъртвите деца, възможностите
по-гола от сянка по обед: но виждаш ли ме?
по-тънка от сянка привечер: ще се
облегнеш ли на мен, когато се завърнат
в теб хищниците, уморени от преследване?
...повдигаш вежди като мост, устата ти изплюва
плодовете на отминал ден. залезът разтяга ме
до скъсване - а ти измиташ късовете
и заспиваш.