автор: sYco

аз съм лицето зад
обектива
и снимам перфектния
профил на кривата ти усмивка.
аз се промъквам
тихичко на пръсти
и събирам в шепи
дъха ти,
за да го пусна после
из въздуха
и да знам, че те има
до мен,
дори когато сам не се
притежавам.

кратко щракване
и съм откраднал миг
от живота ти.

аз съм крадец
без гузна съвест
и отнемам с удоволствие
начина, по
който се радваш,
движението на ръцете ти,
после се вмъквам в
празното пространство
до теб
във теб.
аз съм всъщност
твоята сянка.

нощи без дни,
изобщо никакво време.
само пози,
отрязани като с нож.
но аз снимам
и имам влюбения сумрак
на лицето ти,
а после забравям
и всеки поглед през
рамо
припомня какво е било,
а не как ще бъде.
аз снимам
и ти си в очите ми.