Боли, когато не изпитваш болка,
когато синьото небе е всъщност сиво,
когато слънцето е мека топка,
захвърлена на двора да се свива.
Боли, а всъщност се превиваш,
от угризения, че теб не те боли,
когато някой тихо си отива
и път си му направил да върви.
Боли, когато плачеш, а се радваш,
след всякак мокра глътка от сълзи.
Когато щастието сладко те задавя,
а всъщност нещо силно ти горчи.
Защото можеш да отпиеш от живота,
когато болката наистина боли,
когато слънцето е много нависоко,
а сивото небе е със звезди.