автор: kusmet4e

Край на работния ден! Тишина, след целодневен телефонен звън и безкрайни въпроси! Пътят до вкъщи задължително минава през детската градина, за да си взема съкровището. Онова русо, малко
същество пълно с енергия дори и след целодневната игра.
- Мамо, мамо, къде ми е играчката?.............
И това пулсиращо главоболие........А дали не забравих да запиша онова странно заглавие, за което ме питаха......
- Мамо, мамо, искам да ми купиш........
Забравих да се обадя и да заявя онези книги.......
- Мамо, мамо, виж къка малинка, ама тя хвръкна.....
А утре трябва да подготвя три отчета и да не забравя и картички за Великден да заявя......
- Мамо, мамо, искам да ми вземеш касета за големия Тарзан......
Ето я и вратата.....влизай, мъник
Сега трябва да проверя в интернет за онзи автор, как му беше името....
- Мамо, мамо, гладен съм......
Ама и тая микровълнова, дали е полезно да се приготвя храна в нея....И за готварските книги трябва да подготвя каталог....
- Мамо, мамо, днес учихме стихче - Аз съм зайченцето малко.......
Ето го и леглото, сега вече ще си почина....
- Мамо, мамо, а къде отива вечер слънцето?
- Ами да спинка, хайде и ние да спинкаме.
- Мамо, мамо, а откъде изникват зваздичките?
- Те изгряват, не изникват.
- На мен пък ми харесва да изникват.
- Е, щом ти харесва.......
Да не забравя и книжките с приказки да прегледам и да заявя новите заглавия.....
- Мамо, а когато изгреят цветята......
- Мъник, цветята не изгряват, те изникват и цъфтят.
- На мен пък ми харесва да изгряват.
- Хайде заспивай.
- Мамо, а кога ще се върне тати.
- Скоро.
- Мамо, искам тати да се върне.
- Да, ще се върне, заспивай сега.........
- Мамо, обичам те!
- И аз те обичам, съкровище.
И заспива мъника, и колко е пораснал......а аз не съм забелязала......