автор: haramia

опитва се, върви в насрещното дори не усеща
калта по очите, под коленете, зад дрехите, до
залепналата в погледа му кална усмивка повдига
каскета покланя се залитайки на хилядите електрически
слънца облещени срещу му мърмори в синхрон с
псуващи клаксони и на вас да ви го мамка ви
зад изцапани стъкла всеки може, да ви пикая на
на дървото се подпира, омеква кората, земята, омеква и той
и се хили, и на теб да ти, и ти ли, твойта кора недоносена,
избърсва сълзата с опакото, плюе и залита, залита, залита
животът
по-трезвен от всякога