автор: sheherezada

мисля, че не искам да идваш.

днес просто не ми е до
приказки.
онази врата, ето там,
виждаш ли я?
излизай
и да стоиш около мен не свиквай.
толкова дълго разказвах истории
и никой не ме пита
дали са истина,
днес предпочитам
кафе пред камината, отколкото
отново езика ми да изстине.
нахъсах толкова хора
след себе си
и няма да се учудя ако след
малко се гръмнат.
думите ми са като Орионови
белези
съзвездието... само се разпръсна.
няма да ходя на детска градина
и няма да обувам старите нрави.
това което
само с думи постигнах
нека някой друг с действия
направи.
искам и утре да няма никой.
просто ми писна
да съм красноречива.
ще разкажа на времето,
че всички ми свикнаха да бъда
приказната нимфа от миналото.
sorry, ама няма да съм вечна
и няма да мога да разказвам със хъс.
когато си тръгвате, ставам далечна
и сплитам нощта на някой тъп г..
ето виждате ли. станах груба,
арогантна и много, много зла.
няма да разказвам, измориха се думите.
тази вечер отлитам със
приказната си метла.