Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | История за шапката на Шапкаря или
сутрешен преглед на всичките му сезони
Не четете тази история, ако спите с нож под възглавницата или любимата ви детска приказка е Хензел и Гретел
Това всъщност са последните сутрешни новини от сезона.И, разбира се, след новините следва най-любимото четиво на Шапкаря: прогнозата за времето.- Съвсем шпионска история със съмнително начало и без край – заради дупката в Шапката на Шапкаря :
Шапкарят живеел на планетата сам. Бил чувал за хората и знаел, че не обичат да носят шапки. Познавал ветровете,но не им бил и пръв приятел.Как можеш да бъдеш пръв приятел с някой, който ти вдига във въздуха шапката,разнася я като празно писмо над планетата и ти пълни главата с вятър?- Така мислел Шапкарят, докато изучавал сезоните.И продължавал да живее на планетата сам. Веднъж обаче, потънал до уши в милиарди скроени шапки, дочул ясно човешки стъпки. - Шапкарят живеел на планетата сам, но бил чувал за хората... Не може – мислил си – да живеят толкова много хора по планетата, аз да съм все така сам, а човешките глави да са пълни с вятър!
- Добро утро, Шапкарю!- Чул той първия човешки глас през живота си.- Имам нужда от твоята шапка!-Ходя с толкова много вятър в главата си!
Шапкарят не знаел много-много как точно трябва да се говори с човек,който ходи с толкова много вятър в главата си, но му предложил ушанка – топла, с дълги уши – толкова дълги, че спокойно биха могли да прегърнат планетата, да я стоплят и предпазят от ветровете. Човекът,разбира се, влезнал в шапката, поогледал я отвътре (и тъй като почти нищо не видял, я харесал и веднага си тръгнал с нея).
Тази сутрин прогнозата е за малко по-малко вятър в главите на хората – си помислил Шапкарят, попротегнал се и надникнал навън през прозореца – зимната ябълкова градина била потънала в цветове.А отдолу – под клоните – се прозявали и лалета.
Времето минавало бързо, Шапкарят посрещнал втория си клиент, после третия, четвъртия и макар че през последните двеста години бил скроил поне милиард и половина шапки, изведнъж разбрал, че трябва да крои със скоростта на светлината, за да има за всички.А при него пристигали всякакви хора, поръчвали все нови и нови модели.
- Искам шапка за сън! – му се примолило малко,съвсем посивяло старче.
- Тези ги шия от раз! – Заспиваш и се сънуваш крал! – успокоил го Шапкарят.
- Искам шапка за бал от прозрачен тензух и с пера от паун! – провикнала се от пътя префърцунена дама.
- Искам шапка за слънце!...Аз пък за дъжд… не,не ми трябва чадър!...Искам шапка – да става за двама!... Аз пък искам да съм си сам!... Шапка за уличен пес… Две шапки за нощен бандит...О, и една за крадец! ..Ти,къде се пререждаш бе!- викал премръзнал от чакането подлец…
Хората, дето гледали към прозореца на Шапкаря тропали нервно с крак, някои се прозявали, трети палели припряно старата си лула, някои пък – сякаш с тайфун в главата си – стигнали и до бой!
Шапкарят, тъй отдавна бил на света.И през целия си живот бил живял единствено с мисълта за съдбата на всяка една от своите шапки.Мечтаел си за главите, върху които щял да ги задоми. И като всеки баща се надявал на най-доброто… Поглеждал през прозореца – чакащите за шапките вече били изпотъпкали градината с лалетата. Из калта се търкаляли всякакви ветрове. А от небето – с кървава лейка в ръка, плачели и сезоните. Шапкарят все по-рядко поглеждал навън през прозореца, слушал все по-тъжен ревящата под небето му тълпа и спрял да приема поръчки за шапки от хората. Един ден – може би след около двеста лета – ревът на тълпата строшил прозореца, в стаята на Шапкаря нахлула празничната мъгла, а с нея вътре се вмъкнали всички, които чакали под прозореца шапки за подлеци. Не, не било лесно, разбира се, да разпознаят себе си сред толкова гъста мъгла. О, а как духали ветровете в главите им! Сякаш почва Апокалипсисът!!! – си мислели с ужас гологлавите подлеци. И съвсем не забелязали, че в центъра на света – там,където цъфтяла зимната ябълкова градина с прозяващите се като църковни камбани лалета, лежала малка на вид,но топла ушанка-с дълги уши - толкова дълги, че спокойно биха могли да прегърнат планетата, да я стоплят и предпазят от ветровете…
Публикувано от railleuse на 11.03.2007 @ 16:12:27
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"История за шапката на Шапкаря" | Вход | 5 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: История за шапката на Шапкаря от kristi на 11.03.2007 @ 17:11:10 (Профил | Изпрати бележка) | Ще разказвам тази история. Няма да мога да стигна до центъра на света, но ще ми е спокойно, че дългите уши на ушанката са прегърнали планетата и я предпазват от ветровете....
Ех, шапкарю!
|
Re: История за шапката на Шапкаря от e_stratieva (estrati@abv.bg) на 11.03.2007 @ 17:16:07 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти,Кристи! Радвам се, че за малко си влезнала под шапката на Шапкаря. Той ще те пази от ветровете! Обещавам.
... :) |
]
Re: История за шапката на Шапкаря от kristi на 11.03.2007 @ 17:19:17 (Профил | Изпрати бележка) | А ако съм на нос Хорн?.....Ще ли? :))) |
]
Re: История за шапката на Шапкаря от e_stratieva (estrati@abv.bg) на 11.03.2007 @ 17:26:04 (Профил | Изпрати бележка) | И на нос Хорн (май че някъде го четат наобратно като Нрох) - пак ще... Не забравяй - ушите на ушанката му са толкова топли, че прегръщат планетата... :) |
]
Re: История за шапката на Шапкаря от kameja на 11.03.2007 @ 17:42:41 (Профил | Изпрати бележка) | Вълшебните ти приказки ме омагьосват. Хубаво е, че ги има! |
Re: История за шапката на Шапкаря от e_stratieva (estrati@abv.bg) на 11.03.2007 @ 17:44:12 (Профил | Изпрати бележка) | А! Значи и ти не спиш с нож под възглавницата. :) :) :) :) :) |
]
Re: История за шапката на Шапкаря от kameja на 11.03.2007 @ 17:50:52 (Профил | Изпрати бележка) | Не, понякога със огледало, за да сънувам някого. |
]
Re: История за шапката на Шапкаря от e_stratieva (estrati@abv.bg) на 11.03.2007 @ 17:53:09 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти kameja! Исках всъщност да ти кажа, че вълшебните приказки ги четат само вълшебници... Да, сигурно те си имат сандък с тайни, върху който седят като балерини... |
]
Re: История за шапката на Шапкаря от kameja на 11.03.2007 @ 18:06:09 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти и аз за слънчевите думи в сивия ден. |
]
]
Re: История за шапката на Шапкаря от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 11.03.2007 @ 21:55:28 (Профил | Изпрати бележка) | ..... Само едно малко и нежно момиченце, стояло на опашката за шапки, без да се блъска, и чакало реда си възпитано. Шапкарят се умилил, като го видял, защото му заприличало на неговата внучка, която живеела далеееч, далеееч от него.
- Каква шапчица искаш, миличка? - я попитал той.
- Аз не искам за себе си шапчица, уважаеми г-н Шапкар - изстреляло момиченцето със смел глас. - Аз имам цицинка на главата, защото едно лошо момче ме замери с един камък, и ме нарани, и сега всички шапки ми обиват. Ала аз искам една малка шапчица за моето братче - бебенце! Да не настине, и да не го веят лошите ветрове.
Шапкарят силно се трогнал от думите на момиченцето. Бързо изработил една малка, светло синя шапчица за братчето на момиченцето, а за него, сътворил една вълшебна шапчица - като погледнеш вътре - виждаш какво ще се случи след малко.
Така момиченцето се превърнало в една малка вълшебница, която винаги успявала да помогне и да спаси някой, защото знаела какво ще му се случи. И защото цицинката на главата й си седяла там, но момиченцето никога не намразило това момче, което я замерило с камъка.
А Шапкарят.... винаги е готов да ви даде шапка! От онези, топличките ушанки, с дългите ушенца... И вие можете да прегърнете целия свят, само го пожелайте!
------------------------------------------------------------------------------
e_stratieva, балгодаря ти от сърце за тази приказка!
Много ти благодаря!
:-)))
|
Re: История за шапката на Шапкаря от e_stratieva (estrati@abv.bg) на 11.03.2007 @ 22:21:17 (Профил | Изпрати бележка) | И аз ти благодаря от сърце,мила Жени ! Невероятно е усещането да знаеш,че утре,когато се събудиш от сън, ще те чака още една цяла приказка. Твоят шапкар е добър вълшебник и добре умее да разпознава хората по шапките им... :)
P.S. За по-удобно можеш да ме наричаш прашинка..... :) |
]
Re: История за шапката на Шапкаря от e_stratieva (estrati@abv.bg) на 12.03.2007 @ 10:37:48 (Профил | Изпрати бележка) | Ne,ne se nritesniavai! Mislia, 4e nepremenno shte si nameri 6apkata sred laletata! A pyk te -laletata-znauat kak da ob6tuvat s horata. Shte mu pomognat - v sledva6tata istoriia!
Dobro utro, Marta! :)
I izviniavai,4e pi6a na latinica,ama mai vse o6te sanuvam i ne moga da si otkriia bukvite... :) |
]
Re: История за шапката на Шапкаря от e_stratieva (estrati@abv.bg) на 12.03.2007 @ 10:37:52 (Профил | Изпрати бележка) | Ne,ne se nritesniavai! Mislia, 4e nepremenno shte si nameri 6apkata sred laletata! A pyk te -laletata-znauat kak da ob6tuvat s horata. Shte mu pomognat - v sledva6tata istoriia!
Dobro utro, Marta! :)
I izviniavai,4e pi6a na latinica,ama mai vse o6te sanuvam i ne moga da si otkriia bukvite... :) |
]
Re: История за шапката на Шапкаря от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 12.03.2007 @ 07:47:28 (Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm | teorema na Brouwer: vsjaka top4esta glava ima to4ka v kojato ne duha vjatxr
Poincaré conjecture
ako ima
ушанка-с дълги уши - толкова дълги, че спокойно биха могли да прегърнат планетата,
to kojto i da si ja slozhi na glavata mozhe da ja svali prez to4kata v kojato njama vjatxr
pri uslovie, 4e glavata ne e cepnata
(sledstvie ot dokazatelstvoto na Perelman) |
Re: История за шапката на Шапкаря от e_stratieva (estrati@abv.bg) на 12.03.2007 @ 10:45:35 (Профил | Изпрати бележка) | Pozdravi,g-n Brouwer! Shte prepora4am tvoita genialna teorema na Shapkaria v sledva6tata istoriia.A 4ove4estvoto 6te ti bade ve4no blagodarno za tova,4e ve4e niama da hodi s tolkova mnogo viatar v glavata si... :) :) :) |
]
Re: История за шапката на Шапкаря от sradev (sradev за пощите go.com go2.pl wp.pl) на 12.03.2007 @ 11:02:07 (Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm | prevedoh tova, koeto si napisala kato objasnenie na dokazatelstvoto na Perelman - edin prijatel me pomoli da mu objasnja kakvo to4no e napravil Grigorii Perelman - v ramkite na tazi prikazka otgovora e:
Kolkoto i a e sma4kana glavata, stiga da njama rxbove, 6te se namerjat vetrove, koito da ja nadujat kato kxlbo.
v terminite na u6i4kite na 6apkata:
kakto i da e zawxrzana 6apkata - vse 6te se izhluzi (ot to4ka v kojato ne duha)
Obi4am tekstove s tri zna4enia. |
] | |