автор: biser4e

Художникът очаква Пролетта...
Докато се събуждаше полето,
внезапно между вятъра видя
да се промъква някакво вълшебство -
една жена със медени коси,
в които слънцето се бе разсмяло.
И стори му се - стъпва по лъчи
и буди с поглед цялата поляна.
И ето, че от мъничките тичинки
на цъфнала по изгрев маргаритка,
роди се светло, бисерно момиче
и капчици роса искрят в очите й.
Тя беше маргаритената фея,
от дланите И литваха калинки.
Наместо пръчица вълшебна,
държеше четрилистни детелинки.
И сякаш, че събуждаше земята,
докосвайки със песен и очи.
Припяваха И елфите в тревата,
които ние мислим за щурци...
... Художникът рисува Пролетта,
възкръснала мечта на свойто детство.
И срещата с внезапната жена,
която той запомни като фея.