Познаваш ме
по устните
на моето притихване
когато
поруменявам като буря
обла
със облите проекции на
допир между мислите
пенливи са тогава
ноздрите ми,
вдишват те
до синьо
до безплътност
и
надолу
прозрачното
от себе си събличам
потъвам в тъмното
опиващо се стичам
на пресекулки по бедрата ти
привидно ми приличаш
на гръмотевично
разтваряне по съмнало
разцепено стенание
на облаци
ожулени
от блеснало привличане
в дробОвете на
най- високите небесности.
и семето
отложено в отварата
от хищните ми дробове
пиперени прашинки
отразени
в дълбокото на чаша блъди мери.
поръсвай
кълновете
на изгубеното си съзнание
за мен.
полепнал по хрилете ми разтворени
ме дишаш
и ме познаваш.
По устните.
А капките се стичат