Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Някога, някога - в минал живот -
как се докосвахме в юлски ливади... Целият наш недвижим имот
беше Млечният път,
бяха щедрите звездопади.
Залезът, заливът, топлите дюни,
върху които
твоето тяло се отпечата.
Ние опънахме сребърни струни
между себе си и луната.
Нямахме нужда от дрехи и дом,
нашите пръсти ни бяха и гребени.
И се прегърнахме с Космоса, щом
жадно се сляхме със себе си.
Как да те върна в онези ливади?
Аз не съм същият, ти не си същата...
Млечният път - зад железни огради.
Гневна луната, служебно намръщена.
Хайде, не скривай горчиви очи
в този двайсетгодишен шал.
Идва времето да се мълчи
сред голямата обща печал...
Публикувано от BlackCat на 08.03.2007 @ 22:52:46
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 2
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Някога, някога" | Вход | 4 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Някога, някога от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 09.03.2007 @ 09:34:32 (Профил | Изпрати бележка) | Много...Космично ми стана на душата!
Поздрави, gorski!
:-))) |
]
Re: Някога, някога от DenSiana на 09.03.2007 @ 18:02:49 (Профил | Изпрати бележка) | много ми мприлича на "някога някога.." - едно от любимите ми стихотворения на Недялко Йорданов. Не знам дали е случайно.. можеш да сравниш:
Някога, някога
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта.
Беше наистина
толкова истинска
колкото може да е
слънцето весело,
старата есен,
старото тъжно небе.
Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни -
изгряваха вредом звезди.
Странно тържествена, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.
Може би времето,
може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички,
няма ни думички,
няма я в нас любовта.
Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще боли.
Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?
Някога, някога,
толкова някога
колкото девет лета
на някаква уличка
с няколко думички
спря ме веднъж любовта...
|
]
| |