автор: vasilisa

Толкова много цветя...
толкова много честитки, усмивки
и... никакъв смисъл!
Навън слънцето грее ярко, приветливо,
а в душата ми вее ледена хала.

Умирам от студ и знам -
нищо не ще го прогони,
нито огнени рози,
нито цели цветни градини.

Какво да празнувам?
Защо да празнувам?
Още година към мойта история.
Загубена, сива, провалена година!
Година с хиляда спечелени битки
и една единствена, решителна загуба.

Усмихвам се в отговор на чуждия поздрав,
като обучена стара лъжкиня.
Всички трябва да вярват,
че съм щастлива,
че не съм паднала,
че още дишам и гледам напред.

А всъщност умирам.
Бавно, болезнено,
с още една пропиляна година
и най-важният неуспех.