автор: seso-sms-o

Ти цялата си себе си.
                        Жена си.
И в лятото най-мургава.
                        И бяла
в магията на пълнолуния;
очите ти са стихнали кошути
сред пръските на водопади,
косите ти - ухание от думи,
мелодии на рогове старинни...

През пръстите на въздуха претичваш.
И цялата си себе си.
                        От тебе
остават стъкълца от светлина.