автор: jandra

На бате Бойчо

Либофна мъка ох чи ми мучИ
прасито бидну вехи ни квичи
сидимь и мислимь, посли си сидим
ни мужим вехи тихви да садимь
пипер ни барамь, гьозум, ни картоф
измучена смъ грозну оть либоффф

Млучимь самьи, с испужини нузье
магари гледъмь внъха ко пасье
марулити одни си избеснили
клоктять сами кукошцити мили
безумнуст ми отклопи, нийжность ми суши
с тилито гхледам сми кату систри

Да ни пробутвати на мьен Стоиля
ни ми си мисайти ф ризиля
ни си пиимва то4ка пу вапросъ
приимвам саму с Бойчу да съ носа.

Каво кату’й е гръбав бье чувекъ
смь чувъла чи туй йе баш касмить
а той ми’й два пути барьемь касмита
понйежи йе и кривугльеть.

О, Бойчи ас ши ти пристанъ, чуйш хли пакь
ни йе чувьешку туй тигло , ни харну баш
исгонень не исгонен ако тъ
пуйезия ши флезна да тфора

Пуйезия префиньена гульиааааама
ши ставам убразованъ мандамъ
ф либофния расдил нарьед в тфорцити
и муйти гащи праньи шти висити.

Прикрасен пролйет вънь трипти нехайну
а мой дертови са два пу три ф безхрайну
едни чи дньес ни смь упрали ощи
а другу чи смъ буйнъ оть среднощи...

Йедно чи на умъ ми саму ти си
де щоту зьех сабалье небрубикси
Тува оть нервнусть и оть стресь ми бещи
от ногу времи ни хми се идеши...

Ну казувамь доста, ни сихундъ плачь
рива ли , люди вихайти палачь
и бийти ми пу гръбавъйя умъ
едно чи смь супнали ут гладъм
идно чи малко бихми сфахнъти ф вратъ

Ила мой Бойчи, харну, ни са бой
и какту и да мислищь шти си мой
Дали от бухвити шти ти путхванъ
или кмъ гухлити щти ти прихмамя
ни можиш увстоиш на муйтъ прилесть
ни с тайа пуетичнуст ши си мериш...

на мойту фино и клиурну маплоа
ди ни си фижда ф цииилата зимья
хабир щти пратя убищавам хардно
кугът ф кулибътъ ми схложът парну

на фсичкити ми убужатили –“Впрущавъй”
за теби Бойчи ифдвам , ти сйе стиахъй
чис булхгхарски знъм ъ...ни ти ли стига?
Ни сьйе май, вехи чи прикцигам...