Застинах пред моста
и не смея да мина оттатък
защото не знам
от коя страна на вратата стоя:
може би тука е раят,
а оттатък е адът,
може би тук вече е утре,
а оттатък е вчера,
може би тук е сърцето ми,
а оттатък – сълзите.
Може би е така.
А може би е обратно.
Не знам.
И пред моста стоя.
А вече се мръква
и времето свършва,
но времето само отсам.
А оттатък?