Родена преди тринадесет века,
във бури и диви метежи,
ти сили събираше лека-полека
и гонеше цели големи!
Във битки жестоки, премеждия страшни,
понякога даже в ярем,
ти винаги имаше сили юнашки
и поглед напред устремен!
Ти помниш Крумовата сила,
която Цариград разтресе,
и мъката на Самуила
за войните му ослепени!
Ти помниш още Симеона,
що дръзна да се величае
за василевс и на ромеи
и Цариград да пожелае!
Но помниш още седем века
море от кърви и сълзи
и епопеята нелека
на народните борби!
Видя и две войни ужасни -
за теб, Българийо, горя
народът ти- борци най-страстни,
със твойто име на уста!
Но ти, Българийо, остана!
Но ти, Родино, оцеля!
И ще сияе твойта слава,
тъй както някога сия!
Защото редом с теб пътуват
през тези бурни векове
и за доброто ти се трудят
прабългарските родове!
След тях пристигат Самуила
и братята-царе -
Асен и Петър - спотаила
си се в техните ръце!
И маршируват горди, смели
и шипченските ни орли,
те на крилете си поели
са твойте светли бъднини!
Бъди, Българийо! Пребъдвай!
Защото си в света една!
И отблъсквай всеки удар
от своята снага!
За да те има! Да ни има!
И българинът да не смей
отново той да се гърчее
или американей!
Отново българската слава
да се издигне над света
и ний да казваме със гордост:
"Това е моята страна!".