автор: babazlata

Опъвам въжета от нерви,
ще простирам мечти,
нямам какво да ги правя- нервите,
трябва да служат за нещо, нали?
Имам ги в повече- и мечтите, и нервите,
и двете ги храня с сълзи,
и двете нощем прегръщам ги,
и на двете татко си ти.
Ето ме пак на терасата,
мия пода с горещи сълзи,
малко веро, разтворено в вярата,
търкам с четка посивели коси.
Ръце задържали шамари безброй,
усмивка по навик, дори в сълзен порой,
И нерви опъвам, и мия, простирам
Добре, че си имам шкафче- яда да събирам.