автор: templier

Такава, каквато ме виждаш сега,
аз моля те днес, забрави ме.
В прозрачните струи на дива река
откривай пак моето име.

В платната на кораб към приказен бряг,
в крилата на вятър попътен,
и в нежната чашка на пролетен цвят,
в челото на връх непристъпен.

Откривай ме вдън тилилейски гори,
прашинка в пустинния пясък,
в суровия тътен на морски вълни,
на айсберг в кристалния блясък.

В съня ти ще идвам на бързи коне,
а сутрин като чучулига
с любовната песен на младо сърце,
с една недовършена книга.