автор: krissi

Говорим си от толкоз дълго време,
уж сме си близки, а така далечни.
Не ме товариш с твоите проблеми,
а аз си мисля, че си безразличен.

Опитвам се при всяка твоя дума,
да разпознавам премълчани мисли.
Дали пък под изменливото настроение
не скриваш чувствата,за теб излишни!?

Познаваме се, мисля си, че те познавам,
дали не бъркам или съм объркана!?
Навярно всяко чувство си е с времето,
а аз мечтаех и живеех само в сънища.